Калфин отговаря на читателски въпроси за кризата, музиката, интернет, ЕС,...

6 фев 2012

Геновева Червенакова: Господин Калфин, благодаря, че сте наш гост тази седмица. След няколко дни се очаква да бъде подписан т. нар. фискален пакт. Смятате ли, че новите правила ще решат проблемите в еврозоната? Как оценявате участието на България в пакта?

Ивайло Калфин: За съжаление не смятам, че фискалният пакт дава всички нужни отговори. Той ще подобри финансовата дисциплина, но кризата в еврозоната е резултат от структурни проблеми, а не толкова от лошо управляващи публичните финанси правителства. Това, от което в момента Европа истински се нуждае е растеж, конкуретноспособност, а в договора не става дума за това. Всъщност, ако сме честни - въпросите на конкурентоспособността се споменават в дебатите, на които ще бъдат канени страните извън еврозоната, които ратифицират пакта. А това съвсем не е достатъчно.
Без растеж, без подобряване на бизнесклимата и решителни действия срещу епидемично увеличаващата се безработица, Европа никога няма да си върне конкурентността.Това, че ще се завинти бюджетният дефицит на 1% няма да оправи положението на някоя закъсала държава. Да давам ли пример със страната, която познавам най-добре? Що се отнася до българското участие - не мисля, че правителството имаше право да ни ангажира със задължения, които ще трябва да се изпълняват от следващите. Затова беше по-отговорно да се направи референдум по темата. Задълженията за дисциплиниране на държавните разходи ще вържат ръцете на всяко управление що се отнася до гъвкавост на инструментите за растеж и заетост, за стимулиране на малкия и среден бизнес. Тенденцията за извиняване на всички непопулярни мерки с пакта, е неминуема. Това от своя страна, ще доведе до увеличаване на социалното напрежение и до нарастване на антиевропейските настроения.

СПЕЧЕЛИХМЕ ЛИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС

Цветана Георгиева: Здравейте, г-н Калфин. Каква оценка давате за петте години българско членство в ЕС? И прогноза за следващите пет?

Ивайло Калфин: Оценката ми е като за първите дни от използването на нов компютър или смартфон. Получаваме много нови възможности, но не знаем как или не сме свикнали да се възползваме от всички функции. Българите получихме правото свободно да пътуваме, да учим и да работим в чужбина, фирмите имат много по-широк пазар. Много е важно, че възприемаме стандарти, които с всичките си недостатъци, са сред водещи по отношение на демокрация, пазарно поведение, социална защита. ЕС не решава всичко, но виждаме, че все още надеждата на много граждани и фирми е ЕС да окаже натиск, за да се подобрят условията в България. Не на последно място - противно на насажданите мнения, България получава много допълнителни безвъзмездни средства, които надвишават вноските ни и които помагат на страната ни да се развие по-бързо. Има и много дефекти - ограничения, все още неизравнени права за работа и получаване на субсидии в земеделието например, но тези разлики скоро ще се преодолеят. Следващите 5 години ще бъдат важни, за да покажем, че можем да догонваме по-развитите и да се получава това, което очакват българските граждани - да живеят по-добре. Ако не го постигнем - вината си е само в българското правителство - не се е възползвало от огромните възможности, които има.

ДИСКРИМИНАЦИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Христо Топурски: Г-н Калфин, докога всички работодатели ще елиминират хората над 50 години за кандидатури за работа. Имам над 100 точки и пак не мога да се пенсионирам. Защо??? А когато кандидатсвам за работа, казват защо не си излязъл в пенсия. Това дискриминация ли е??? И ако да, защо няма все още закон за работната ръка, а не някакъв Кодекс, който така и никой не го спазва?

Ивайло Калфин: Г-н Топурски, прав сте, че е дискриминация и хората над 50 години трудно си намират работа. Впрочем проблемът съвсем не е по-малък и при младите - които нямат никакъв стаж. "Реформите" на ГЕРБ в пенсионната система задълбочават този проблем. Има най-различни добри практики в ЕС, но те могат да проработят единствено, ако има ясна национална политика и съответно - отделен финансов ресурс. Докато на хората се гледа като на бройки, които съответно внасят или харчат от държавния бюджет, тези проблеми не могат да се решат.

Христо Топурски: Уви да, държавата ни гледа на нас само като на бройки хора, които остаряват и не се нуждаят от лечение и работа за живота си. Ето за това ни е изоставила и умираме. Ние не сме й нужни повече. Дали сме си живота и силата за нея и сега сме на боклука. Никой няма нужда от нас. Това е гадната истина за нашата държава. Затова никой не иска да остава тук. А така след 30 години няма да има вече държава България, това е, което ни очаква. Да се затрием и изчезнем от земята.

Ивайло Калфин: Г-н Топурски, държавата ни е много стара и ще я има още много години. Проблемът са някои нейни правителства. И това, че животът на човек не е безкраен, за да чака вечно. Няма съвършено законодателство и съвършено правителство. Но тези, които не се интересуват от хората си са за боклука, а не българските граждани.

ДОКЛАДИТЕ НА ЕВРОКОМИСИЯТА

Калина Петрова: От Копенхаген дойдоха сигнали, че следващият доклад за България на ЕК в началото на февруари ще бъде негативен. Продължаващият вече пета година мониторинг не ни ли превръща в заложници на отделни държави?

Ивайло Калфин:  Какво значи негативен? Да кажем - обективен. Ние не виждамме ли проблемите в правораздавателната система, корупцията в администрацията, полицейщината, вечните оправдания на министъра на вътрешните работи и нападките към съда. Не виждаме ли, че страната ни изпадна в края на всички класации по свобода на медиите, качество на живот, ефективност на администрацията и т.н.? Що се отнася до мониторинга - казвал съм си мнението и ще продължа да го правя - ако има такъв - той трябва да бъде за всички. Например, ако през 2013 г. Хърватска влезе без подобен механизъм, а той продължава да се влачи за България и Румъния - това ще е срам и пълен провал за българското правителство.

СОЦИАЛИСТИТЕ В ЕВРОПАРЛАМЕНТА

Венцислав Михайлов: Кои са основните приоритети на групата на ПЕС в Европарламента за 2012 година?

Ивайло Калфин: Борим се в дневния ред на ЕС да влязат темите за икономическия растеж, създаване на работни места, намаляване на младежката безработица, даване на приоритет на новите технологии, "зеленото" развитие на икономиката. Всичко това са теми, по които ЕС трябва да направи много повече, като съчетае усилията си с тези на страните членки. В момента това не става - доказателство е включително фискалният пакт, за който се договорихе вчера - всичко е на заден план - единствено бюджетната дисциплина е важна. Това ще донесе нова бедност в Европа. Да не забравя да спомена сред приоритетите и спазването на принципите на демокрацията. Това, което виждаме в Унгария, България, Румъния, Италия не може да е гордост за една демократична общност. Зависимостта на медиите, съмнителното провеждане на избори, ликвидиране на независимостта на различни институции са примери какво е недопустимо. Групата на Социалистите и демократите следи особино внимателно тези въпроси и се стреми да намери европейските решения за тях.

ЗА ОТВОРЕНИЯ КОД

Стефанаки Йоанис: Г-н Калфин, защо европейските институции не действат по-активно в подкрепа на "Отворения код" в информационните технологии?

Ивайло Калфин: Мисля, че има напредък, макар че бих искал да е по-бърз. Има редица инициативи за стимулиране на конкуренцията и за повишаване на сигурността в интернет. Това е пряко свързано с използването на отворен код. Има обаче и действия, като подписването на АСТА, които вървят в обратната посока. Надявам се, че този договор няма да бъде ратифициран.

ЕМОЦИИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ

Кристиан Василев: Г-н Калфин, ако мога да Ви върна към президентската кампания след като емоциите вече отминаха. Кое беше най-тежкото по време на кампанията и кое беше най-приятното или това, което Ви вдъхнови и обнадежди за в бъдеще? Бихте ли се кандидатирали повторно?

Ивайло Калфин: Г-н Василев, в една предизборна кампания има страшно много емоции. Обикновено и хората, които са решили да гласуват, и тези, които искат да си останат вкъщи, имат какво да кажат на политиците. Общо взето отношението е на неудовлетвореност от политиците, недоверие, но и надежда, че нещо може да се промени за по-добро. За мен няма нищо по-страшно от апатията. Апатичен народ се оставя на някакви хора да злоупотребяват с него без никакъв срам и задръжки. Много съжалявам, че политиците в България не можем да се преборим с негативното отношение. Аз обаче не се отказвам - амбициран съм, доколкото мога да покажа, че политиката е работа като всяка друга, че хората са те избрали за малко и ти трябва да свършиш това, за което са те пратили, че в България има гражданско общество, което поверява на политиците власт, за да свършат някаква работа, но не ги оставя да се самозабравят. В една кампания има и страшно много лични истории. Всеки иска да разбереш точно неговия проблем и да му кажеш как може да се реши. Много често това е тежко за политика - виждаш хора в тежко положение, но не можеш с магическа пръчка да им помогнеш. Освен това от теб се очаква системното решение, не ходатайствата за един или друг случай. Тежко е и когато виждаш как хората в надеждата си се подлъгват по лъжовни обещания или се оставят гласът им да бъде подменен или манипулиран. Обнадеждиха ме надеждите на хората. За първи път в кампания видях толкова млади хора, които имат интерес към политиката. Надявам се да си запазят младежкия хъс и да не стават конформисти, да не се отказват, докато не променят страната. Не зная дали бих се кандидатирал отново. Склонен съм да кажа, че не и се надявам да бъде така. Не живея с чувството за изключителност. Предпочитам да бъда системен играч, който участва в отбор.

Кристиан Василев: Благодаря Ви за отговора! Безспорно, с апатични граждани не може да се гради демократична и правова държава. Обаче политиката (не само българската) и доста от политиците имат много отблъскващи черти - корупция, задкулисни машинации, борба за власт на всяка цена без подбиране на средствата, стремеж за лично облагодетестване за сметка на държавата и гражданите и мн. други. Как при това положение да мотивираме хората да участват в политиката? Как да ги убедим, например, че техният глас може да промени нещата и че от активното им участие ще зависи държавата да върви към по-добро?

ДОБРИТЕ КАЧЕСТВА НА БОЙКО БОРИСОВ

Кристиан Василев: Г-н Калфин, Вие сте един от острите критици на г-н Борисов и неговото управление и аз споделям много от тези критики. Обаче дори и спрелият часовник е верен два пъти в денонощието. Бихте ли посочили 2 хубави качества на Премиера или 2 неща, които Вие също бихте направили, ако бяхте на негово място? От кого и от какво повече сте научил в политиката - от Вашите противници или от съмишлениците и приятелите, от пораженията или от победите? Благодаря!

Ивайло Калфин: Г-н Василев, гласът на всеки един българин е важен, защото това е единственият начин да се променят порочните практики, които хората не приемат. Дали по демократичен път - чрез избори, или по насилствен - чрез революции, обществените промени стават само тогава, когато достатъчно много хора искат промяна и вярват, че могат да я постигнат, приемат я като кауза. Само така могат да се изгонят меркантилните мишоци. Освен това много ми се иска да вярвам, че българите все повече осъзнават, че не трябва да оставят спечелилите изборите да правят каквото си искат. Протестите против шистовия газ, протестите за свободата в интернет, стачките на профсъюзите - имат ефект. Властта се страхува от хора на улицата с кауза. Това трябва да се използва.

Премиерът Борисов дава вид на решителен и уверен в правотата си, склонен е да коригира решенията си (понякога прекалено често), един от малкото политици е, които могат да се извинят, безкомпромисен е към подчинените си, когато се почувства застрашен, има дарба да флиртува с медиите и с общественото мнение, и го прави непрекъснато. Ето повече от две качества, които са добри за един политик. Същевременно недостатъците му и слабите му страни го правят непригоден за поста, който заема. Няма да си купите часовник, който в два мига на ден е точен, нали? Просто защото във всички останали мигове не върши работа.

ЗА АСТА

Адриан Кателиев: Здравейте, г-н Калфин! В интернет се разпространяват имейли на хората, отговорни за приемането на АСТА, и вашият фигурира там. Сваляли ли сте някога нещо от някой тракер или нима не сте влизали в Уикипедия или други подобни сайтове? Как така Америка обмисля за това и има спорове за това, аз лично си мисля че няма да приемат ПИПА и СОПА, а ние подписваме, без да се заседава за това? Това, че някои европейски страни са 'За' това, значи ли, че ние трябва като овце да следваме стадото? Не смятате ли, че подписването на споразумение от този тип накърнява правото ни на достъп и търсене на информация в интернет? И бихте ли казали колко имейла сте получили лично вие свързани с това?

Ивайло Калфин: В последните два дни получавам огромно количество мейли, мисля, че част от тях са от ботнет, от което чак няма нужда. Не са ми необходими мейли, за да кажа, че съм против това споразумение. Казал съм го, като съм се подписал под декларация на Европейския парламент от 2010 г. и когато съм гласувал против ратификацията вЕП преди няколко месеца. Казвам го и сега по повод PIPA, SOPA и АСТА (вж блога ми www.kalfin.eu) Така че, списъците с адреси в интернет нямат нищо общо с отговорността.

Това, че съм против АСТА не означава, че съм за нарушаване на авторските права в интернет. Ако ми се гледа филм - предпочитам да го гледам в киното - и без това нямам особено много време. Дисковете у дома си ги купувам от магазините. Опитвам се да науча за това и дъщеря си. А що се отнася до дискусиите в САЩ - не бих давал нито една страна за пример. АСТА се прави и договаря на тъмно, а САЩ са сред нейните инициатори.

Вихрен Ганев: Здравейте, г-н Калфин. Бих искал да Ви попитам запознат ли сте с мнението на българите по въпроса за АСТА, както и да изразя личното си мнение и това на още няколко милиона трезво мислещи българи, а именно:
"АЗ съм против ратифицирането на ACTA, тъй като считам, че това накърнява правото ми на достъп и търсене на информация, както и личната ми неприкосновеност, гарантирани от конституцията на Република България! Като ИЗБРАН ОТ МЕН, представител в ЕП, настоявам да защитите МОИТЕ права, като гласувате ПРОТИВ това срамно споразумение!"
Благодаря.

Ивайло Калфин: Здравейте г-н Ганев, Вече обясних позицията си по-горе и тя е против АСТА. Не заради писмата, а заради разбиранията ми, че интернет трябва да бъде свободно пространство. Надявам се това да е бил и един от мотивите на избирателите ми:). Надявам се обаче със същата енергия толкова много хора да защитават и авторските права. Ще Ви дам един пример: една от гледаните български телевизии не получава и стотинка от кабелните и сателитните оператори, въпреки че от години е в пакета им и то има добър рейтинг. Ние всички си плащаме на тези оператори месечна такса. Но от нея нищо не стига до голяма част от телевизиите, които гледаме. Плаща се на редица чужди, а българските се плашат, че ако много настояват, че ги изхвърлят от пакетите. Става въпрос за няколко стотинки месечно от абонат, при положение, че плащаме десетки левове. Та, това не е ли повод за акция за обществена защита?

ЧЕСТНИ ЛИ БЯХА ИЗБОРИТЕ

Валери Василев: 10 Здравейте Г-н Калфин! Извинявам се,че Ви връщам към изборите за президент.За мен Вие сте законно избраният президент.Защо? България според преброяването/проведено месеци преди изборите/ има 7364570 жители, от тях на възраст от 0-17 години са 1172208 или с право да гласуват минимум- 6192362, според ЦИК право на глас са 6933748 чове ка или 741386 са недействителни-измамници-фантоми.Това са гласове на управляващите от ГЕРБ,отнесени към гласувалите според ЦИК 3364084 прави 22.04% или ГЕРБ има не 40.11%, а 18.07%  Сравнено с Вашите резултати,показва колко са несправедливи са тези избори. Ситуацията за мен от тези избори,поставя въпроса-може ли да има честни избори докато управляващи са от ГЕРБ и за каква демокрация може да става на въпрос.

Ивайло Калфин: Г-н Василев, изборите не бяха честни и действително е много вероятно близкият резултат да се обърне, ако имаше повече справедливост. Проблемът с т.нар. фантоми, за които говорите, е стар. В случая проблемът не са самите фантоми, а използването им за повод за създаване на "забранителни" списъци. На над 450 хил.души беше забранено да гласуват на местни избори на основата на информация от МВР. На огромната част от тях не беше позволено и гласуване за изборите за президент, въпреки че това е още една огромна нелепост. Много хора бяха лишени от правото на глас и нищо не може да ме убеди, че това е станало случайно. Ако прибавим заплахите, изнудването, купуването на гласове и административния натиск, виждаме че изборите не бяха справедливи.
Не заради моето участие, но наистина съм възмутен от лишаването на хората от основното им право на глас. Несъмнено ГЕРБ ще повтори всички тези порочни практики на следващите избори. Противодействието на това се нарича гражданско общество, включително и от политическите партии. Само те могат да спрат изкривяването на гласовете. От една точка нататък обществото е много по-силно от политическите лостове.

ЗА МАГИСТРАЛИТЕ

Атанас Петров: Здравейте, новият министър на регионалното министерство Лиляна Павлова понижи АМ "Хемус" в "скоростен път" преди няколко дни. Явно се надяват така да спестят пари, но за съжаление това ще е компромис, от който Северна България ще загуби и ще бъде неравнопоставена с Южна, къде се строят 4 магистрали, а Северна няма да има нито една.  Бих искал да науча становището ви по по този въпрос. Благодаря.

Ивайло Калфин Така е, като тръгнеш с голямата кошница и после се оказва, че тя е празна. Нито строителството на магистрали върви толкова бързо, нито осигуреното финансиране за тях съответства на политическите заявления. Магистралите, които се строят и без това са тесни. Много скоро те ще са недостатъчни за трафика. Затова си мисля, че за "Хемус" е по-добре да се строи като магистрала, отколкото заради някакви политически съображения, да се прави някакъв "скоростен път". Ако се направи второто, то магистрала няма да има още дълго време. В момента има малки работи по "Хемус". Финансиране е осигурено до В. Търново и то след 2013 г. Това означава впрочем проектиране, отчуждаване и т.н. да бъдат извършени преди тази дата. Отсечката Търново-Шумен ще се финансира с национални пари, което обаче не е причина за намаляване на капацитета и качеството на пътя.

ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

Атанас Янков: Здравейте казвам се Атанас Янков от гр. Пловдив. Аз съм с решение на ТЕЛК и съм диабетик на 36 години съм. Няма ли някакви програми за работа за инвалиди. Ще се радвам да ми дадете някакъв обнадеждаващ отговор защото винаги съм симпатизирал на БСП.

Ивайло Калфин: За съжаление през последните години грижите на държавата за хората с увреждания все повече намаляват. Не зная дали има някаква програма, която да реши Вашия въпрос, но зная, че МТСП разчита основно на европейски фондове, които са минимални за тази област. Вместо това трябва да има ясно определена национална политика, подкрепена с необходимите национални средства. Безразличието към проблемите на хората с увреждания не може да се оправдава с никакви икономически кризи или цикли.

Росица Великова: Здравей! Какво ти е становището за тайнствения начин, по който България се присъедини към споразумението АСТА? Благодаря и поздрави!

Ивайло Калфин: Здрасти! Виждам промяна при теб :). Не само в България, по принцип АСТА се договаряше на тъмно. Вероятно заради чувствителните текстове. Само че, както се вижда, истината рано или късно излиза наяве и реакцията е достатъчно остра, не само в България. Надявам се парламентът да защити свободата и основните принципи в интернет и да не ратифицира споразумението в този вид. Поздрави!

МОЯТА МУЗИКА

Андрей Симеонов: Здравейте, г-н Калфин. Любопитно ми е каква музика харесвате, имате ли любими изпълнители и групи и посещавате ли концерти?

Ивайло Калфин: Здравейте г-н Симеонов, харесвам разнообразна музика. Последният концерт, който гледах на живо беше на Рияна преди Коледа. Преди това - на Елтън Джон в Брюксел и на Мадона в София. Обичам да слушам джаз, обичам и класическа музика, обичам и фолклор. Миналата седмица с удоволствие гледах по БНТ прекрасен филм от клипове на Пинк Флойд. Съжалявам, че не успях да отида на концерта на Михаил Белчев. Да не пропусна - френска естрада, Сезария Евора, Фестивалният оркестър на НДК.

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ

Траян Вълчанов: Смятате ли, че опасността от избухването на война между Иран и Израел/САЩ е реална? Налагането на икономически санкции може ли да спре ескалацията на напрежението?

Ивайло Калфин: Страх ме е, че процесите в Иран са много напреднали и вече трудно ще се овладеят. Проблемът е, че иранска ядрена бомба незабавно ще доведе до ядредо въоръжаване на редица страни от Близкия изток. Не изключвам военна интервенця за унищожаване на ядрени оръжия, но смятам, че започването на военен конфликт с тази страна е изключително опасно действие. Ембаргото много закъсня. Международната общност трябва да продължи да търси решение, без да се създават нови конфликти. Икономическата криза още ни е отминала.

Стефанаки Йоанис: Г-н Калфин, в Гърция имаме силна социалистическа партия – ПАСОК и комунистическа партия? На какво се дължи липсата на силна комунистическа партия в България? Толкова ли е различен манталитетът на българи и гърци? Благодаря.

Ивайло Калфин: В България БСП се стреми да заема цялото ляво пространство и се бори против всеки претендент за място в него. Смятам, че това е грешка, защото много по-добре е да бъдеш в общо правителство с комунисти, зелени, либерали, социалдемократи, отколкото да се бориш с тях за избиратели, които вече започват да се отчайват от липсата на способност за създаване на убедителна и силна алтернатива на ГЕРБ.

ПЪРВАНОВ ИЛИ СТАНИШЕВ

Венцислав Михайлов: Г-н Калфин, връщането на Георги Първанов в БСП ще породи ли лидерска надпревара в партията. Вие кой бихте подкрепил – Първанов или Станишев?

Ивайло Калфин: От подобна надпревара никой няма да спечели, дори този, който ще стане председател на партията. Най-добре е двамата да обединят силите си. Това означава да са готови на компромиси. В противен случай ще чуваме призиви за единство, но двамата ще разединяват. Партийното лидерство не е свещена крава - то е и отговорност. Защо ти е да бъдеш начело на една партия, ако не си способен да я доведеш до победа? Дали ще успеят да надмогнат личното его и да разберат какво очакват избирателите - силна, динамична, отворена БСП, която може да печели изборите и която да може да управлява честно и справедливо. Този път не участвам в кулоарни битки. Готов съм да участвам в отбор, който иска и може да победи не в БСП, а на следващите избори.

ШИСТОВ ГАЗ, ОТНОВО

Славчо Димитров: Здравейте г-н Калфин, Смятате ли, че проблемът с добива на шистов газ е окончателно решен с последните действия на правителството и очаквате ли изненади след посещението на Хилъри Клинтън у нас? Благодаря предварително.

Ивайло Калфин: Не е решен и ме е страх, че ГЕРБ ще започне да преразглежда позицията си. Факт е обаче, че те се уплашиха от размаха на обществения протест. Затова натискът и вниманието към този проблем трябва да продължат. Аз работя по доклад в ЕП, в който ще се опитам да вкарам най-малкото изискване за прозрачност по отношение на технологиите и ефекта от тях, както и задължение да се консултират сондажите, близо до границата..

Геновева Червенакова: Г-н Калфин, как тълкувате решението на Синята коалиция да поиска отмяна на мораториума за проучването и добив на шистов газ?

Ивайло Калфин: Като политически популизъм. Костов намери свободна ниша и се хвърли за я запълва. Освен това явно е надушил, че лобито за шистовия газ ще оказва натиск върху премиера и е решил дабъде първи, за да се похвали, че го следват. Подобно поведение на велик тактик може да буди само съжаление.

Траян Вълчанов: Интересно е да споделите позиция си относно кампанията на Президента на ЕП ( http://www.ilga-europe.org/home/news/for_media/media_releases/president_of_the_european_parliament_and_meps_pledge_support_for_lgbt_rights), както и концепцията Ви по темата за социално-медийна политика на регионално равнище?

Ивайло Калфин: Инициативата не е на председателя на парламента - той я подкрепя. Аз също подкрепям равните права на хората с различна сексуална ориентация. С това обече не трябва да се парадира.

ЗА КОГО ИГРА ДПС НА ИЗБОРИТЕ

Петър Светлинов: Г-н Калфин, гласувах за вас, защото сте подготвен и завършен политик, а не медиен балон и самохвалко, но искам вашето мнение за поведението на г-н Доган, който на президентските избори изказа непотърсена подкрепа за вас, с което предизвика антивот, а на парламентарните избори направи скандално и режисирано изказване в с.Кочан, с което напомпа електората на ГЕРБ, т.е. това според вас тайна коалиция ли е , още повече, че винаги медиите са били именно на Сокола, а те подкрепят ББ?

Ивайло Калфин: Волно или неволно ДПС игра за ГЕРБ за втори пореден път. Или в най-добрия случай не игра за никого. Грубите сметки показват, че при около 320 хил.гласа за съветници на ДПС, седмица по-късно те дадоха към 110 хил. гласа за нас със Стефан Данаилов и към 70 хил.гласа за г-н Плевнелиев.Което затвърди впечатлението, че ДПС е силен фоктор при избора на президент.

АКО БЯХ ПРЕМИЕР

Георги Сачански: Господин Калфин, ако вие бяхте министър-председател, какви КОНКРЕТНИ мерки бихте предприели за разтеж на икономиката, конкуретноспособност, ограничаване на безработицата, особено сред младите?

Ивайло Калфин: 1.Държавата трябва да бъде изряден платец. 2.Да пусне финансов ресурс в икономиката. 3. Да стимулира инвестициите в технологии. 4.Да стимулира създаването на работни места. 5.Да разработи специална програма за недоучили млади хора. 6.Да либерализира движението на трудов ресурс, включително чрез облекчено признаване на дипломи и на професионални квалификации.
5. много други неща, които съчетават фискалната дисциплина с повече ефективност на усилията за създаване на растеж и на работни места.

ЗА НОВИТЕ ЛЕКАРСТВА

Катя Почева: ИСКАМЕ ПРИЗНАНИЕ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЛЕКАРСТВОТО АНТИМАЛЛИГНОЦИТ- за лечение на рак. Това е българско откритие от световно значение. От години се опитваме да се разреши поне за български пациенти но за съжаление все още не е разрешено.  Моля Ви, дайте Вашето компентно мнение и подкрепа, вашата лична и професионална позиция, относно едно УНИКАЛНАО БЪЛГАРСКО ОТКРИТИЕ. Как можете да ни съдействате и като евродепутат и като човек преди всичко??! Ето Ви и допълнителна информация- http://www.antimalignocyt.com/view.html?tip=1

Ивайло Калфин: Г-жо Почева, преди години много се бях амбицирал да се боря за регистрирането на българско лекарство против рак. Оказа се невъзможно поради процедурите които съществуват за регистрация на лекарства - досието за изпитания, клинични практики, процедури в Агенцията по лекарствата и т.н. Оказва се обаче,че повечето от тези процедури не са българска измислица. Обикновено въпросите са свързани с доказването на страничните ефекти,които се искат по цял свят преди признаването на едно лекарство. Същевременно зная, че много хора търсят надежда в нови средства за лечение на тежки болести. Не мога да променя процедурите за регистрация, но ако мислите, че с нещо мога да бъда полезен - на разположение съм.

ЗА ГРЕШКИТЕ НА ПРЕХОДА

Чавдар Дойчинов: Г-н Калфин искам да попитам за 20 години преход какво постигна България за своя народ ? Защото според останалите хора в нея е НИЩО. Не е ли време да управляващите партии да се обърнат отново към народа и да видят от какво има нужда той? Не е ли време да се започне сегапрди следващите избори търсенето на млади кадри които да променят визията на партиите , които да имат идеи и които да могат да осъществят тези идеи? Хора които да не са обременени с миналото млади между 30 и 40 години които да искат да променят нещата и които да могат да се сменят нашите бащи които явно немогат да се справят с новостите. Кога управляващите тази страна ще обърат внимание на бизнеса , на инвеститорите , на нуждите от по добро образувание? Да тези неща трудно се променят н е ли е време вече да го направим колкото и трудно да е? Аз съм инженер по автоматизация и като такъв забелязва много грешки в управлението на тази страна и сега и преди . Въпроса ми е кога тези грешки ще започнат да се отстраняват? Защото всеки знае инвеститори не се привличат само с ниски данъци и евтина работна ръка, а и с можещи и клалифицирани работници , с добро образование с намеса на държавата в момент на криза да инвестира и да показва на инвеститрите , че има кой да им помага в трудния конкурентен път. Иска ми се като националист и оптимист тези неща да се случат и моите деца да живеят по добре от мен , но и Аз вече невиждам светлина в тунела и Аз вече се замислям за чужбина, а какво ще стане с нашата родина ако всички оптимисти започнем да мислим така? Благодаря, Ви предварително за отговорите.

Ивайло Калфин: Г-н Дойчинов, не се предавайте! С всичко, което пишете съм съгласенл Особено с необходимостта от по-добро образование. Затова се боря за облекчено признаване на дипломите, за да могат младите и образовани българи да се връщат в България, за гарантираното първо работно място, защото то предполага младите хора да получават професионални умения и т.н. Наскоро излезе статистика, че почти 25% от българските младежи са без образование, не учат и са безработни. Представяме си какво ще стане с държавата ни след 20-25 години! Всяко управление допуска грешки, но не това е най-важното. Важното е, че българският избирател или няма никакви положителни очаквания от политиците, или те са доста конюнктурни. Затова избирателите се доверяват на хора, които откровено лъжат или не поемат никакви смислени ангажименти, а след това ги осставят да правят каквото си искат, защото "какво ли друго може да се очаква от политиците"л Не мога да обвинявам избирателите, но докато не започнем да избираме хора, на които след това ще търсим сметка от първия ден на управлението, ще попадаме повече на еднодневки, които идват, за да се обогатяват.

Чавдар Дойчинов Да г-н Калфин , ако бъда искрен очаквах точно такъв отговор политически. Може би една от причините поради които исках Вие да бъдете президент, защото според мен президента трябва да е политик , а премиера и трябва да е практик и заедно с президента да водят страната напред. Поне това е моето мнение. Да хората избират , но не е ли истина , че в момента няма на кой да гласуваш доверие? Не е ли истина , че хората трябва да бъдат поведени от някой тъй като вече са напълно озверени? И не е ли истина това , че трябва вече да се случи това? И ако е да , то кога ще стане това?

ЛИХВОТОЧКИТЕ

Райна Първанова: Г-н КАЛФИН,МОЯ ВЪПРОС Е ПО-СКОРО В ЛИЧЕН ПЛАН,относно многогодишните жилищно-спестовни влогове,които едва ли някъде съществуват като понятие в Европа.Докога ще се спонсорира безлихвено държавата - станаха вече 40 години / 150 000 лихво точки/и сина ми продължава да плаща безумни лихва на банка кредитор по ипотечен кредит , за това,че държвата ни дължи пари, които можем да внесем по главницата и така да намалим заемното бреме.За две години са изплатени 1200 евро главница и 10000 евро лихва!!!! В коя страна има такова чудо по отношение на ипотечен кредит за единствено жилище и как така при договориран плаващ лихвен процент тази лихва"плава" все нагоре?!!

Ивайло Калфин: Г-жо Първанова. Сагата с лихвоточките е дълга и болезнена. Кредитирана е държавата срещу ангажименти за жилищно строителство. После новата държава решава, че този ангажимент не й трябва. От друга страна задълженията й вече са изядени от инфлацията. И така-без да има окончателно решение вече десетилетия държавата не казва нахората да не очакват помощ, но същевременно не прави и необходимото за компенсиране на хората. Преди време лихвоточките започнаха да се изплащат по минимални и несправедливи цени, но доколкото разбирам - останали са още. Що де отнася до ипитечните заеми - аз също съм потърпевш. Освен високите лихви, бакната ви начислява най-напред дължимите лихви, които се изплащат в началото на ипотечния период. след това и да се откажете, като решите да си изплатите заема няма смисъл, защото се оказва, че главницата е намалена минимално. Аз дълго спорих с един банкер защо тогава акко си направя влог не получавам в началото лихвата, която ми се полага - за да сме равноправни. Не че промених нещо.

ЗА ПОЛИТИКАТА

Стефанаки Йоанис: Г-н Калфин, доколко е полезно в политиката да има големи фамилии – както е в Гърция например Папандреу, Караманлис и т.н. ?

Ивайло Калфин Не е задължително. Особено при факта, че властта в България не се предава по наследство. Но пък често професиите се предават по наследстство. Затовааз не се изненадвам, че някои днешни политици са продължили в областта на своите родители. Това се случва и в други странир но примерите са по-скоро изключение.

Петър Сачев: Здравейте, г-н Калфин. Дава ли кризата по-голям шанс на социалистите с техните послания да не се намаляват доходи и да се помага на най-бедните? Може ли да очакваме пробив на нова партия в ляво в България? И как ще излезе партийната система от кризата?

Ивайло Калфин Кризата възникна вседствие на свръх спекулациите на финансовите пазари, на прекомерното потребление и на невъзможността на национални бюджети едновременно да спасяват закъсали банки и да поддържат нормално равнище на обществените услуги. Социалистите и социалдемократите отдавна предупреждаваха за тези опасности. След това с изхода от кризата се заеха основно десни правителства. Тяхната пполитика се основава изключително на ограничаване на публичните разходи. Само че, ако причините за кризата не са циклични, така че тя да премине по-лесно, а структурни - за които стана дупа по-горе, тогава и решението трябва да е по-различно. Така както увеличените разходи, така и намалените бюджети могат да имат ефект сами по себе си единствено, ако действат кратко. Случаят с настоящата криза обаче не е такъв. Върхът на мисълта на десните правителства е Фискалния пакт, който държавните и правителствени ръководители от 25 страни от ЕС ще подпишат през март. Той не променя, а още повече втвърдява грешната политика - единствено ограничаване на разходите и сурови наказания, ако това не се спазва. Резултатът ще е повече беддност, по-малко работни места, повече фалирали предприятия. Левицата говори, че финансовата стабилност задължителнно трябва да се допълни с мерки, които да решават структурния проблем - повече конкурентоспособност, образование, технологии, работни местал Тези мерки не противоречат на финансовата стабилност - напротив. Дори и МВФ вече призна, че единствено ограничаването наа разходите не води до изход от кризата. Следователно държавни разходи трябва да има, но те трябва да се правят много внимателно, при максимална ефективност и да бъдат насочени към подпомагане на бизнеса за развитие на конкурентни технологичне произвоства, които да генерират работни места. Това ще се случи тогава, когато се въвеват наказания не само при превишаване на дефицита, но и при прекомерна безработица. Мисля,че на този етап нова партия трудно ще про